1. поступать, что-л. делать в состоянии «юра», заигрывать. Гсл.
Надта ўжо ты юрыш, трэба цябе жаніць. Гсл.
2. шалить, заигрывать. Нсл. 725.
Бычкі юраць. Нсл. Пакіньце, дзеці, юрыць. Нсл.
3. страстно желать чего-л.
Юрыць, заюрыў ночы ехаць. Нсл.
Соверш. заюрыцца,
1. (страстно, С.) приняться за что-л. Нсл. 194.
Нашы заюрыліся каля касьбы. Нсл. Войт заюрыўся каля работнікаў. Нсл.
2. расходиться, прийти в сильное движение. Нсл. 194.
Нешта ты сядні заюрыўся. Нсл. Аднаго Юрку ўпусьцілі, і ўся хата заюрылася. Послов. Нсл.
Соверш. разьюрыцца,
1. расшалиться. Нсл. 554.
Дзеці штось разьюрыліся. Нсл.
2. расшуметься от гнева, разъяриться. Нсл. 554.
Угаманіся троху, чаго ты, баба, разьюрылася? Нсл.
Соверш. узьюрыцца — прийти в сильное возбуждение, в том числе и половое.
Паведаміць пра недакладнасьць