трывога ж., в разн. знач. тревога;
яго ахапіла т. его охватила тревога;
паветраная т. воздушная тревога;
біць ~гу бить тревогу;
як т., дык да Бога погов. пока гром не грянет - мужик не перекрестится

Паведаміць пра недакладнасьць