цень, род. ценю м., в разн. знач. тень ж.;
ц. ад дрэва тень от дерева;
адпачыць у цяні отдохнуть в тени;
па твары прамільгнуў ц. неспакою на лице промелькнула тень беспокойства;
ні ценю сумнення ни тени сомнения;
у лесе мільгануў цень нейкага звера в лесу мелькнула тень какого-то зверя;
не чалавек, а цень не человек, а тень;
хадзіць як ц. (за кім) ходить как тень (за кем);
кінуць ц. (на каго) бросить тень (на кого);
у цяні в тени;
навесці ц. на ясны дзень навести тень на плетень (на ясный день)

Паведаміць пра недакладнасьць