заспець сов., разг.
1. (найти кого-л. где-л., за чем-л.) застать;
я не заспеў гасцей дома я не застал гостей дома;
2. (внезапно захватить) застичь, застигнуть;
з. злодзея застичь (застигнуть) вора

Паведаміць пра недакладнасьць