збегчы сов., в разн. знач. сбежать; (исчезнуть тайком, совершить побег - ещё) убежать;
з. з гары сбежать с горы;
з. з заняткаў сбежать (убежать) с занятий;
усмешка ~гла з твару улыбка сбежала с лица;
увесь накіп збег вся накипь сбежала;
вада ~гла ў канаву вода сбежала в канаву

Паведаміць пра недакладнасьць